Втората половина на 19-ти век е време на големи открития в областта на медицинската микробиология. Имена като Робърт Кох и Луи Пастьор остават популярни и до днес. Това е време, в което се изследват ефектите на различни химически вещества, както и физическите ефекти (например топлина) за убиване на микроорганизмите. Появяват се и първите дезинфектанти – сублимат (живачен хлорид), хлорирана вар, алкохол и фенолни катранени масла.
Микробицидните свойства на формалдехида стават известни още през 1892г. Използвайки тези знания, фармацевтът д-р Ханс Роузман и химикът д-р Алфред Стефан започват съвместна дейност по разработката на дезинфектант, който да подобри предишните препарати по отношение на ефективност, токсичност и не на последно място – по миризма – сместа на течен сапун с формалдехид. Почистващият ефект на разработения от двамата специалисти дезинфектант се оказва отличен.
И така, през 1900г., Германското патентно ведомство патентова новия дезинфектант, дело на д-р Ханс Роузман и д-р Алфред Стефан. Името на препарата е “Lysoform”. През същата година, д-р Роузман създава и компания с името “Lysoform”, която преименува на “Lysoform Dr. Hans Rosemann” през 1913г.
Новият дезинфектант става изключително популярен за много кратко време. Започва да се използва в болници, в медицинската практика, а също и в домашни условия. Постепенно Lysoform се превръща в синоним на дезинфекцията не само в Германия, но и в цяла Европа, в Северна и Южна Америка, в части от Азия, Африка и Австралия.
